Знаете ли колко е важно да фантазираме, да мечтаем?
М Н О Г О
Изобщо не се шегувам и изобщо не е глупаво детинско занимание това. Преди две години, когато за първи път се докоснах до чудната машина биорезонансов квантов фийдбек, който ползваме в Mahama’s Life School наред с всички неподозирани за мен истини, умният апарат каза Не мечтае! Не като факт, помежду другите важни биохимични и енергийни показатели. А като диагноза, с голяма доза сериозност, почти колкото дехидратация и ниски нива на калий… Фантазиране – Колко е важно то?
Много се учудих, какво пък толкова. Как така да не мечтая – аз толкова планове и цели имам. И знаейки силата на мисловната дейност, как да си позволя да я хабя за нещо което…я стане, я не, за нещо над което нямам разбиране и контрол…

Тази тема потъна в ежедневното ми бързане.
Съвсем скоро… в края на един забележителен йога лагер с Център за Йога и Медитация Ишвара, всички участници получихме задача да си представим, че имаме божествени сили и можем всичко – какво бихме сторили?! Сетих се за моята “диагноза” с фантазирането и побързах да замета заданието под килима.
Въпреки това, нещо остана да ме гложди.
До миналата седмица…
Когато нейрографичната ми ваканция приключи и лекциите в Инструкторския курс започнаха отново. Парадигмален модел… Метамодерн… анализ на творчеството – етапи и процеси. Казвам си, сериозна работа. Много сериозна… толкова, че първи и най-важен етап в нея се оказва Какво? Фантазията!
Ако играех шах и знаех какво значи, може би бих казала “Шах с пешката”! Ама не 

И все пак.
Оказва се, че тази лека, несериозна и пренебрегвана активност – фантазирането е от ключово значение за всички хора, дейности, процеси. Или поне за тези, които искаме да бъдат увенчани с успех.
Оказва се също, че това е етапът, в който набираме същинското, основното количество енергия, за всичко което правим. Особено за нещата, превърнати в цел и за които имаме нужда от фокус и “гориво” за по-дълго време.
Оказва се, че голяма част от провалите, отчаянията и отказванията от целите се случват именно защото не сме се нафантазирали и не сме си осигурили достатъчно енергия – вдъхновение, надъхване, желание, жар… Каквото и да е названието, същността и необходимостта му е безспорна.

Като една прилежна ученичка, аз веднага се заех да фантазирам. Признавам, че имаше моменти на “айде стига бе”, “това са пълни глупости”, “ама ти сигурна ли си, че това е добре”. Но може би натрупаното “глождене” по темата ми помогна бързо да ги преодолея. Осъзнах как определени криворазбрани модели и стремежи са окастрили една неизчерпаема, съществена и напълно достъпна енергийна база.
Достъпна е и зарядът от нея действа мигновено!
Пробвайте – ако сте зациклили в нещо, ако ви обхващат все повече съмнения и тъмни мисли и все по-малко вдъхновение. Оставете за малко плановете, зрелостта, сериозните подходи и се отдайте на фантазия. Колко яко би било да…
Довършете изречението смело.
А ако и на вас ви е трудно, на среща сме – аз и Нейрографиката. Аз – с моята опитност, и Нейрографиката – с няколко специални и много подходящи за целта модела.
До зареждане
До фантазиране 
